[Начало]
 
                                                     Our students' works: [1] [2] [3]  |  The teacher  |  About the school  |  Geo Milev
  Патрона на училището

Гео Милев /Георги Милев Касабов/ е най-скандалната и противоречива фигура в културния живот на България след войните - поет експресионист, театрал, преводач, художник, издател, изтънчен, краен в художествените си пристрастия, естет, бунтар по нагласа.
Роден е на 15 януари 1895 г. в с.Раднево, Старозагорско, в дома на учителя Мильо Касабов. През 1897 г. семейството се премества в Стара Загора, където бащата урежда книжарница и издателство. Като ученик в Старозагорската гимназия /1907-1911/ Гео Милев издава ръкописни вестници /"Ура","Лира", "Изкуство"/, съставя сборници, които сам илюстрира. Подписва се Гео Милев, Гео Касабов, Гео Милич. На 15 години прави първия си автопортрет.
От есента на 1911 г. е студент по славянска филология в Софийския университет. През 1912 г. заминава за Лайпциг, където посещава лекции по философия, психология, театрално изкуство. През декември 1913 г. в сп."Листопад" се появяват първите му публикации - "Литературно-художествени писма от Германия". През това време той е горещ привърженик на индивидуализма и естетизма, оформил е теоретичните си разбирания за непозитивистично изкуство, чиято психологическа основа е "модерната душа".
През юли 1914 г., след започването на Първата световна война, Гео Милев заминава за Лондон, където изучава английски език и английска литература. След завръщането си в Германия /за да продължи образованието си/ е заподозрян, че е английски шпионин и е арестуван от немската полиция в Хамбург. Освободен е поради липса на доказателства.
През 1915 г. се завръща в България, а на следващата година е призован да отслужи военната си повинност в Школата за запасни подпоручици в Княжево. Изпратен е като старши подофицер в 34-и Троянски полк, който е на позиция при Дойран, срещу англичани и италианци. Назначен е за командир на разузнавателния апарат в града. На 29.04.1917 г. Гео Милев е тежко ранен в главата и загубва дясното си око.
От 5 февруари 1918 до 1 март 1919 г. е на лечение в Германия. За Гео Милев това е време на интензивен духовен живот, на трескаво търсене. Свързва с немски поети експресионисти. Тук създава лиризираните фрагменти "Грозни прози", които публикува през 1924 г. в сп. "Пламък". Заради поемата "Септември" книжка 7-8 на списанието е конфискувана, а Гео Милев е даден под съд. През януари 1925 г. сп. "Пламък" е забранено. На 14 май 1925 г. Гео Милев е осъден по ЗЗД на 1 година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лева и лишаване от граждански и политически права за 2 години. Той решава да обжалва делото пред Апелационния съд, но на 15 май е арестуван и изчезва безследно. Убит е зверски от фашистите и заровен в общ гроб в Илиянци.
  
Творчески път

1908 съставя бр.1 и единствен на ръкописното вестниче "Ура"
1909 започва ново ръкописно вестниче "Лира", преименувано на "Изкуство"
1910 съставя първия ръкописен "Сборник Изкуство" с лични и преводни стихотворения
1911 съставя ръкописния сборник "Звезди" с преводи от руски и френски поети
1914 в кн.4-5 на сп."Звено" излиза статията "Модерната поезия"
1915 съставя ръкописен албум със свои стихове и илюстрации, посветен на Таня Кожухарова
1918 в Стара Загора излизат студията "Театралното изкуство", преводът на "Хамлет"
1919 във в. "Заря" излизат статиите "Художествена диагноза на българския театър"
1920 излизат сборниците "Жестокият пръстен" и "Експресионистично календарче за 1921"
1922 излизат книгите "Антология на жълтата роза", "Панихида за поета П.К.Яворов" и "Иконите спят"
1923 издава алманах "Везни" и антологията "Кръщение с огън и дух"
1924 излиза кн.1 на сп. "Пламък"; в кн-7-8 на "Пламък" е поместена поемата "Септември"
1925 излиза "Антология на българската поезия ""